Войти
запомнить меня
или

Книги - 297303 Жанры - 263 Авторы - 66370 Серии - 6302 Пользователи - 85728



Николай Теллалов Талисман на борда

Знаех си, че глупчото ще намаже въжето.

И ето го сега — стои бос на палубата, с разкървавен нос и примка на шията, чака юнгата след подаден сигнал да освободи баласта, вързан за другия край на въжето. В резултат на това смотанякът ще се възнесе нагоре по мачтата, а противотежестите от бъчви с осолено месо ще избумкат в дъските на полубака.

Виждал съм доста хора да си отиват по този, че и по сума ти други начини. Едни се борят до последно като вълци в капан. Други са покорни като овце. Но понякога има и такива, които нито са примирени, нито се бунтуват, с което само биха направили кеф на палачите. Те сякаш не са решили как да постъпят, изглежда не си дават сметка, че щом тялото им се заиздига към рея, ритайки безпомощно, душата ще продължи право нагоре. И за повечето — ще пльосне обратно във вълните на път към пъклото и това ще е единственото й приятно прекарване през следващите векове до Страшния Съд.

Аз, за разлика от подобни наивници, зная, че лошото и непоправимото се случва на всеки, включително и мен самия. Знам това още когато петнайсетгодишен напуснах дома и отидох в Бристол, за да прекарвам впоследствие на суша два-три месеца годишно, от които две трети отиват за бачкане по рангоута и за стягане на такелажа, или в търсене на провизии. Не тъгувам за родината, само понякога сънувам планините на моето детство, но върна ли се — увисвам незабавно като този тук…

Впрочем, той още чувства палубата под нозете си. Задълго ли?

Изваждам лулата от устата си и колкото може по-нехайно се обаждам:

— Капитане? Хубаво де, ще обесим тоз юнак, ама…

Капитанът се извръща и ме поглежда кръвнишки.

— Какво „ама“? — изръмжава той като господарско куче по ратай.

Подръпвам замислено лулицата, за да не изглеждам припрян.